Нощта е черна и дълбока
като прозявката на куче.
Луната броди без посока
и чака нещо да се случи.
Щурците свирят тъжен блус
и сенки тихо се прегръщат.
С един замислен автобус
унило се прибирам вкъщи.
Отварям входната врата
и твоето отсъствие ме среща.
Здравей, съквартирантке Самота !
Изглеждаш ми умислена от нещо. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up