ХХХ
Нощта е черна и дълбока
като прозявката на куче.
Луната броди без посока
и чака нещо да се случи.
Щурците свирят тъжен блус
и сенки тихо се прегръщат.
С един замислен автобус
унило се прибирам вкъщи.
Отварям входната врата
и твоето отсъствие ме среща.
Здравей, съквартирантке Самота !
Изглеждаш ми умислена от нещо.
Ела, да пийнем с тебе чашка-две
и да погалим прашната китара.
Животът крета как да е,
а делникът е кранта стара.
Единствено в съня ми син
любимите очи пак с обич греят.
До мен си ти и моят син...
Тогава ми се струва, че живея.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
