ххх
Въздишките прибрах си. Да поспят.
Дано леглото им да бъде меко!
Праха избърсах в моя малък свят.
Вратите му затворих много леко.
Вината си разполових добре.
Посях едната - бялата половина.
А другата е в мен. Душа бере...
Надявам се, че днес ще се спомине.
Крилата на копнежите скъсих.
Пригладих ги - да нямат гънки дребни.
А после сресах даже тоя стих -
зачеркнах всички думи непотребни.
И седнах, уморена от печал,
да кажа свойте тайни на небето.
А то развърза синия си шал
и ме зави, от тиха жал обзето.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
