Mar 13, 2016, 11:16 PM

ххх4

  Poetry
1.3K 0 3

                                                  На Емо

Няма със кого да се засмея.

Има само за кого да плача.

В безтегловност някаква живея

и разплитам възлите на здрача.

 

После сплитам спомени и думи,

дето само двамата ги знаем.

Няма изход...тегне помежду ни

страшното пространство на Безкрая.

 

Мост протягам...Мост е любовта ни.

Знам - насън на него ще се срещнем

и целувките ни тъй необуздани

ще са сЪлзи  на  недогорели свещи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...