ххх4
На Емо
Няма със кого да се засмея.
Има само за кого да плача.
В безтегловност някаква живея
и разплитам възлите на здрача.
После сплитам спомени и думи,
дето само двамата ги знаем.
Няма изход...тегне помежду ни
страшното пространство на Безкрая.
Мост протягам...Мост е любовта ни.
Знам - насън на него ще се срещнем
и целувките ни тъй необуздани
ще са сЪлзи на недогорели свещи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
