Sep 7, 2006, 7:42 PM

Хитрец

  Poetry
1K 0 6



Моят племеник Иван

тича винаги засмян -

мира нямам - той обича,

по игри да се увлича!

 

Не обича той домашни,

че задачите са страшни,

а урока уж научил,

но пък  двойка пак получил!?

 

 Вчера таен път намери

и на покрива се покатери,

а отдолу милата му майка

жално плаче и се вайка:

 

-А бре, Ваньо,нямаш срам,

ужким вече си голям,

а пък  Марти си набил,

нищо че е толкоз мил!

 

Но обичам тоз хитрец-

сладък, лелин хубавец:

нека да е палав,но  засмян,

да порасне мъж голям!


/редактирано от Мойсей/

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....