Dec 10, 2015, 10:02 AM  

Homo sapiens

  Poetry
749 0 11

Homo sapiens

 

Днес, слънчев ще бъде денят.

И в душата ми, слънце ще грее.

Върховете пред мен ме зоват.

А там и дърветата пеят.

 

Бистро поточе там ромоли.

Птици кръжат над гнездата си стари.

И ето, слънцето отсега озари,

играта на горските твари.

 

И изведнъж, резачка моторна,

заглуши песента на горските птици.

И се започна сеч поголовна.

Не дървари. Престъпни дръвници.

 

Безсилна, проплака гората.

Дърветата падат едно по едно.

Заграчиха гарвани. Потокът проплака.

А по земята, гнедзо до гнездо.

 

Сами се наричаме, човеци разумни.

На най- горно стъпало, създания Божи.

Човеци ли? Безумни твари.

Подготвяме на Земята, предсмъртното ложе.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ник Желев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички, прочели и коментирали!
    Но не разбирам, къде изчезна коментарът на Исмаил?
    Аз не съм го трил, Той - също.
  • Този странен, необясним Хомо сапиенс!
  • Темата е изключително наболяла и истинската беда е, че проблемът расте с експоненциална скорост!Спасението на планетата, за съжаление може и да не е свързано с оцеляването на хомо сапиенса...По творбата - идеята е добра, за реализацията - оставям "корифеите" да бистрят. Хубав ден!
  • Най-после малко реализъм и повей на мизантропия в тоя сайт! Жалко, че на никого не му пука за умиращата природа. Поне това е моето мнение. Хайде, чао. Отивам с колата до магазина, който е на дванайсет метра от къщи, а после ще отсека някое дърво за празниците.
  • Благодаря на всички, прочели горното!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...