Homo sapiens
Homo sapiens
Днес, слънчев ще бъде денят.
И в душата ми, слънце ще грее.
Върховете пред мен ме зоват.
А там и дърветата пеят.
Бистро поточе там ромоли.
Птици кръжат над гнездата си стари.
И ето, слънцето отсега озари,
играта на горските твари.
И изведнъж, резачка моторна,
заглуши песента на горските птици.
И се започна сеч поголовна.
Не дървари. Престъпни дръвници.
Безсилна, проплака гората.
Дърветата падат едно по едно.
Заграчиха гарвани. Потокът проплака.
А по земята, гнедзо до гнездо.
Сами се наричаме, човеци разумни.
На най- горно стъпало, създания Божи.
Човеци ли? Безумни твари.
Подготвяме на Земята, предсмъртното ложе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ник Желев Всички права запазени
