Nov 20, 2019, 11:12 PM  

Хора на 21-ви век

  Poetry » Other
1.2K 0 0

Живеем в динамичен и модерен век,
в който са на почит лукса и парите,
те са мерна единица за щастлив човек,
а всичко друго е в графата ретро демоде,
обсебени от манията на суетните амбиции,
най-скъпите любими хора често нараняваме,
неглижираме изконни ценности, традиции,
и дефицита от истинското щастие не осъзнаваме.
Преставаме да се усмихваме и да вярваме дори,
подвластни на илюзията за реална съвършеност,
а след това изпадаме в депресия разочаровани,
и гнева на своята претенциозна неудовлетвореност
изливаме върху най-близките обичащи ни хора,
забравили,че те са ни в живота най-ценната опора,
че идеални хора няма и всеки може да сгреши,
и че най-боли, когато, не друг, а свой те нарани.
И може би едва тогава, когато все пак дойде време,
да си отидем завинаги от този тъй прекрасен свят,
макар и късно, но ще осъзнаем и ще разбереме,
че не е важно всъщност бил ли си или не бил богат,
защото щастието земно изобщо не е в лукса и парите,
а в обикновените на вид, безценни хубави моменти,
когато въпреки всички важни делнични ангажименти,
се усмихваме един на друг и казваме:„Обичам те!”.
Защото най-истинското богатство се състои в това,
да обичаш винаги живота, дори и да не е съвършен,
да умееш да цениш и да се радваш на дребните неща,
да се събудиш здрав и кажеш:„Добре дошъл нов ден!”,
да не ти се свиди от хляба твой на гладен да дадеш,
да побеждаваш лошото с добро и напред да вървиш,
да бъдеш себе си и за облаците небето да не виниш,
да си човек с главно „Ч”, в изгрев залеза да преродиш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кръстина Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...