Sep 1, 2013, 12:15 PM

Хората лазят

Poetry » Other

1.3K 0 5

Някак се опитвам да бъда красива,
с някакви мисли напред да летя.
Само че някак си взе да ми писва
грозен и сив да се сипе дъждът.
С мокри очи и крила да си лягам,
сухи цветя да ми праща денят.
В рехави хора и думи да вярвам,
тухла по тухла да вдигам стена.
И тогава защо ли да бъда красива?
Всяко добро се, казват, наказва.
Сив е дъждът, душата ми свива.
Обич, високо си. Хората лазят...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia (Надежда Ангелова)

Видях себе си в това прекрасно стихотворение.

2013-12-20T11:41:14+02:00
mimamina (Мина Конарова)

Харесах!
Въпреки всички и всичко, бъди красива и добра!

2013-09-30T09:13:22+03:00
magnum (Венцислав Янакиев)

"Високо, високо, високо,
над завист и обида.
Високо, високо, високо,
високо да те видя."

2013-09-01T20:55:39+03:00
Sanvali (Санвали)

Да, понякога това е реалността, която виждаме и усещаме!

2013-09-01T13:52:38+03:00
LenaNik (ЕЛена Ник)

Добре пресъздадено душевно състояние, в което изпадаме понякога /за съжаление/! Усетих!

2013-09-01T13:10:01+03:00