May 5, 2016, 9:52 PM
Хоро
Тъпан бие, гайда писка,
скача пъргаво хорце.
Всички са ужасно близки
и държат се за ръце.
Музиката щом престане
и хорцето развали,
кой ръката ти ще хване
в тихите житейски дни?
То, хорото е магия.
Даже с чужд си за ръка.
Но защо не сме от тия,
всеки ден да сме така?
Вместо да протегнем длани,
пръсти в джоба ще проврем,
плюем, сипеме закани
и се ръчкаме с остен.
Птици пеят, слънце грее,
но сме с пуснати ръце.
Няма ли да проумеем,
че животът е хорце?
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
"Вместо да протегнем длани,
пръсти в джоба ще проврем,
плюем, сипеме закани
и се ръчкаме с остен."
Чудесно изпълнение - образно и поучително. Поздравления! -
Хубав въпрос и чудесен отговор. -
Май сменихме музиката а и времето по което я слушаме. Защото по късна доба се гайда не слуша и хоро не играе. А и държенето за ръце тогава е такава демонстрация на близост - та чак е срамно. Но пък други работи странно стават несрамни тогава.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
всеки ден да сме така?
Актуално и образно!