valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
5 мая 2016 г., 21:52

Хоро 

  Поэзия
532 0 4

Тъпан бие, гайда писка,
скача пъргаво хорце.
Всички са ужасно близки
и държат се за ръце.

 

Музиката щом престане
и хорцето развали,
кой ръката ти ще хване
в тихите житейски дни?

 

То, хорото е магия.
Даже с чужд си за ръка.
Но защо не сме от тия,
всеки ден да сме така?

 

Вместо да протегнем длани,
пръсти в джоба ще проврем,
плюем, сипеме закани
и се ръчкаме с остен.

 

Птици пеят, слънце грее,
но сме с пуснати ръце.
Няма ли да проумеем,
че животът е хорце?

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Но защо не сме от тия,
    всеки ден да сме така?
    Актуално и образно!
  • "Вместо да протегнем длани,
    пръсти в джоба ще проврем,
    плюем, сипеме закани
    и се ръчкаме с остен."
    Чудесно изпълнение - образно и поучително. Поздравления!
  • Хубав въпрос и чудесен отговор.
  • Май сменихме музиката а и времето по което я слушаме. Защото по късна доба се гайда не слуша и хоро не играе. А и държенето за ръце тогава е такава демонстрация на близост - та чак е срамно. Но пък други работи странно стават несрамни тогава.
Предложения
: ??:??