Летя, летя!
Над много друми и светове в безкрая.
И собствен свят си построих.
Далеч от всички храм си сътворих!
Бял и лек като коприна!
От хиляди звезди озарена!
И моята душа е лека!
Тя от много болка изтъня!
И от тъга в тялото ми остаря.
Дай, боже, на всеки!
Храм с ангел да построи!
За своите деца да бъде пример!
И душата си готов да сподели и прероди!
© Мина Конарова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
