Хронична липса...
Ако разкъсам облаците…
Дали ще ги боли?
Защо ще ги разкъсаш, кажи?!
Виж сълзата в очите на слънцето,
и онази - тъгата в душата му…
Чуй как плаче тихо в небето,
свито на кълбо само…
Може би страда, може би го боли…
Или просто няма сили да продължи…
Хронична липса в него се е настанила…
Липса от усмивки и нежност от цветната дъга…
Само самота с гумичка е заличила,
разкъсаната несбъдната мечта…
Остави го да страда ден-два…
То ще се оправи, знай това!
Не, няма… Не виждаш ли онази лъжа?
Как чернее неговото сърце?
Всичко е разбита на кубчета мечта,
които падат от чистото небе…
Ражда се сълза… и пак мечта…
В кръга на живота се повтаря…
Любовна липса го терзае…
иска, но нали знаеш… Сърцето никога не забравя…
Но има ли смисъл и ти да страдаш от това?
Нима чувстваш и ти вина?
Вина не чувствам… И не ще почувствам…
Просто ми липсва кристалната светлина…
Как отразява се в медальона ми – звезда…
Чак аз потръпвам в бялата тишина!
И ето, разкъсвам облаците бели,
за да види слънцето, колко нужно е сега…
Малки сълзички смели
се сипят бавно върху падналата в океана звезда…
© Усмивка All rights reserved.
