Even.in.death (Усмивка)
110 145
1.04.2008 г., 20:53 ч.

Хронична липса... 

  Поезия
640 0 6

Ако разкъсам облаците…

Дали ще ги боли?

 

Защо ще ги разкъсаш, кажи?!

 

Виж сълзата в очите на слънцето,

и онази - тъгата в душата му…

Чуй как плаче тихо в небето,

свито на кълбо само…

 

Може би страда, може би го боли…

Или просто няма сили да продължи…

 

Хронична липса в него се е настанила…

Липса от усмивки и нежност от цветната дъга…

Само самота с гумичка е заличила,

разкъсаната  несбъдната мечта…

 

Остави го да страда ден-два…

То ще се оправи, знай това!

 

Не, няма… Не виждаш ли онази лъжа?

Как чернее неговото сърце?

Всичко е разбита на кубчета мечта,

които падат от чистото небе…

Ражда се сълза… и пак мечта…

В кръга на живота се повтаря…

Любовна липса го терзае…

иска, но нали знаеш… Сърцето никога не забравя…

 

Но има ли смисъл и ти да страдаш от това?

Нима чувстваш и ти вина?

 

Вина не чувствам… И не ще почувствам…

Просто ми липсва кристалната светлина…

Как отразява се в медальона ми – звезда…

Чак аз потръпвам в бялата тишина!

 

И ето, разкъсвам облаците бели,

за да види слънцето, колко нужно е сега…

Малки сълзички смели

се сипят бавно върху падналата в океана звезда…

© Усмивка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??