Oct 31, 2012, 1:05 PM

Хубав ден

  Poetry » Other
1.1K 0 3

На Маги

 

Когато сутрин слънце се събужда

и нощ очите си измива;

когато чак душата има нужда

от хубав ден да се напива;

 

когато птицата криле разпери

сама във розовото утро;

когато щъркел спира да трепери

и с клюна казва: "Добро утро!";

 

когато охлюв сутрин се забърза

и къщата на гръб си носи;

когато славей с телеграма бърза

започва песен на откоси;

 

тогава отвори и ти очите

под стряхата на свойта къща.

Във тиха стая затвори лъчите -

денят във нея да се връща!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...