Oct 31, 2012, 1:05 PM

Хубав ден

  Poetry » Other
1.1K 0 3

На Маги

 

Когато сутрин слънце се събужда

и нощ очите си измива;

когато чак душата има нужда

от хубав ден да се напива;

 

когато птицата криле разпери

сама във розовото утро;

когато щъркел спира да трепери

и с клюна казва: "Добро утро!";

 

когато охлюв сутрин се забърза

и къщата на гръб си носи;

когато славей с телеграма бърза

започва песен на откоси;

 

тогава отвори и ти очите

под стряхата на свойта къща.

Във тиха стая затвори лъчите -

денят във нея да се връща!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...