Jan 14, 2007, 1:15 PM

ХУДОЖНИК

  Poetry
922 0 16

 

Изрязвам хартиени птици.

Ти сърце им рисуваш и литват.

В редовете - опънати жици

спират полет и римите бликват.

 

Ръцете ти символи ваят.

Длетото изсича ме цяла.

Пръсти огнени знаци чертаят.

Изтръпвам в очакване. Бяла.

 

Изрязвам хартиени птици.

За Първа Целувка мечтая.

В редовете - опънати жици

ще напишеш ли нещо, не зная.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрия Чакова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...