И ако нощем пак не можеш да заспиш,
ти знаеш мен къде да ме намериш,
сърцето ми в ръцете си държиш
и ще те стопли щом от студ трепериш!
И ако сутрин будиш се сама,
копнейки някой пак да те прегърне,
със твойте мисли ти при мен ела,
аз чакам те, обичайки напълно!
И ако вън е мрачно и вали,
а теб ти липсва мъничка надежда,
ти някой спомен с мене отвори,
от там животът по-добър изглежда!
© Емилиан Примов All rights reserved.