И ангелите плачат
И ангелите плачат!
Когато небето е червено, кървавото слънце.
И ангелите плачат!
Когато няма смисъл и ножът е в ръката ми.
И ангелите плачат!
Кървави сълзи!
Бих бил песъчинката, носена от вятъра,
вълната, която се сблъсква в брега.
Бих бил по-силен, но няма я вярата,
а надеждата умря първа!
Бих бил себе си, но къде съм аз?
И ангелите плачат!
А демоните никога не спят!
Чудя се, защо съм на ръба?
И защо всичко, за което някога мечтах -
няма смисъл!
Бих бил себе си - но кой съм аз?
И ангелите плачат!
Кървави сълзи!
Сега с последните си думи!
Проклинайки часа на своето рождение,
с нож в ръка, приветствам
Ангела на Смъртта!
© Красимир Иванов All rights reserved.
