И аз ще имам звезден час
Господи!
Ще ме вземеш ти и мене,
като гост във твоя свят,
дето няма и горене,
дето всичкото е в цвят.
Там, където няма дати,
дето няма ден и нощ.
Там, където са познати,
дето няма поглед лош.
Там, където птици пеят,
дето всичко е без край.
Нито жънат, нито сеят,
дето казваш, че е рай.
Взимаш ме, но не нацяло -
част от мен остава тук.
Взимаш само мойто тяло -
другото е в син, във внук...
Те ще продължат обаче
с мойто име, с моя глас.
И родено щом проплаче,
ще е моят звезден час!
© Никола Апостолов All rights reserved.
