И да говориш...
И да говориш дълго, много дълго.
Не съм ти съдник. Слаба съм.
И тленна.
Понасям есени, разцъфнали в нозете ти.
Разчупвам форми. Вятър ме пилее.
И замъкът е пясъчен. До срутване.
Намирам в устните ти неочаквани
обрати.
И ручейно преливам се в ръцете ти.
Познато ти е. Искаш ме. Аз лято ли съм?
И да говориш дълго, много дълго.
Защото в думите, облякла като дреха,
ще тръгна по пързалката на зимата.
Студено ми е. Липсата прогаря.
Отдавна тишината е червена.
И търся огън, търся дъх и жажда.
А дните са пирони по ръцете ми.
Небето е прекрасно за човеците.
Крилата ми се спъват във оковите им.
~Endless~
Не съм ти съдник. Слаба съм.
И тленна.
Понасям есени, разцъфнали в нозете ти.
Разчупвам форми. Вятър ме пилее.
И замъкът е пясъчен. До срутване.
Намирам в устните ти неочаквани
обрати.
И ручейно преливам се в ръцете ти.
Познато ти е. Искаш ме. Аз лято ли съм?
И да говориш дълго, много дълго.
Защото в думите, облякла като дреха,
ще тръгна по пързалката на зимата.
Студено ми е. Липсата прогаря.
Отдавна тишината е червена.
И търся огън, търся дъх и жажда.
А дните са пирони по ръцете ми.
Небето е прекрасно за човеците.
Крилата ми се спъват във оковите им.
~Endless~
