... и храм?
В душата си издигнах храм
и паметник издигнах там
за теб, за твойта чистота,
на теб, на твойта красота.
Но храма ти опустоши
и паметника разруши,
и вместо тяхното всевластие
издигна дом на сладострастие.
И оттогава раздвоение
в сърцето ми и глуха пустота,
нахлу. Разкъсва ме презрение
и мрачна обич към света.
Наивно тези чувства крия,
и стихове пиша, живота прославям,
но сладострастната помия,
която в мен изля, все не успявам
да залича аз, да изтрия
и вместо нейната стихия,
да построя отново там
и паметник, и храм.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
