27 nov 2006, 16:07

... и храм?

  Poesía
766 0 4
В душата си издигнах храм
и паметник издигнах там
за теб, за твойта чистота,
на теб, на твойта красота.
Но храма ти опустоши
и паметника разруши,
и вместо тяхното всевластие
издигна дом на сладострастие.
И оттогава раздвоение 
в сърцето ми и глуха пустота, 
нахлу. Разкъсва ме презрение 
и мрачна обич към света. 
Наивно тези чувства крия, 
и стихове пиша, живота прославям, 
но сладострастната помия, 
която в мен изля, все не успявам 
да залича аз, да изтрия 
и вместо нейната стихия, 
да построя отново там 
и паметник, и храм.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...