И казвам си „Не можеш да продължиш…“,
и после стискам зъби и потеглям…
И падам, но после с усмивка на лице,
изправям се отново… Тръгвам.
Защо ли толкова ранимо е сърцето?
Защо ли караме да плача в нощта?
Ще бъда твърда, казвам си, като скала,
но и скалата от водата се пропуква…
Тогава, казвам си, ще бъда като водата
и покрай скалите ще лавирам,
но и водата от силното Слънце се изпарява,
а Слънцето от облак се прикрива…
03-01-2019 год.
© МД All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави!