И казвам си
И казвам си „Не можеш да продължиш…“,
и после стискам зъби и потеглям…
И падам, но после с усмивка на лице,
изправям се отново… Тръгвам.
Защо ли толкова ранимо е сърцето?
Защо ли караме да плача в нощта?
Ще бъда твърда, казвам си, като скала,
но и скалата от водата се пропуква…
Тогава, казвам си, ще бъда като водата
и покрай скалите ще лавирам,
но и водата от силното Слънце се изпарява,
а Слънцето от облак се прикрива…
03-01-2019 год.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Поздрави!
