Maryroj (МД)
241 718
4.01.2019 г., 0:19 ч.

И казвам си 

  Поезия
496 0 4

И казвам си „Не можеш да продължиш…“,

и после стискам зъби и потеглям…

И падам, но после с усмивка на лице,

изправям се отново… Тръгвам.

Защо ли толкова ранимо е сърцето?

Защо ли караме да плача в нощта?

Ще бъда твърда, казвам си, като скала,

но и скалата от водата се пропуква…

Тогава, казвам си, ще бъда като водата

и покрай скалите ще лавирам,

но и водата от силното Слънце се изпарява,

а Слънцето от облак се прикрива…

 

03-01-2019 год.

© МД Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??