Оковите падат, добре е така
да дишаш дълбоко и друга
да бъдеш. С жигосана дясна ръка,
но вече на вятър съпруга.
Че кула от карти градеше до днес,
надвиснала стряха бездушна.
И виеше тихичко старият пес,
щом твоите съ̀лзи го гушнат.
Душата ти всички горчиви слова
на градската клюка хариза.
Взе силата само и стига това,
изпра самодивската риза. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up