И нека вали,
когато утрото съмне.
А зората разпилее
лъчите си в дъжда.
И нека вали,
когато в мене звънне
(като ехо от камбана),
химн на любовта.
И нека вали,
когато хоризонтът
се слее безпричинно
с моите очи.
И нека вали...
Белий дъжд да отмие
от лицето невинно,
плахи, детски сълзи.
И нека вали,
когато с писък се ражда,
светло начало
на мистериозен живот.
И нека вали,
когато гореща следа
пАри нечие тяло
и роди се любов.
© something else All rights reserved.