Хей, сладурано, я топката подай насам.

Да ме е срам ли? От какво да ме е срам?!

Аз също обожавам да лудувам,

да пея силно и мокра под дъжда да потанцувам!

Преди да стана мама, аз също бях хлапе

и като тебе питах: „ днес к’во ще се яде?”

С кого да поиграя, каква беля да сторим

се чудехме с другари и тичахме из двора.

В картофите на баба, из парка попритихнал

се криехме във тъмното, а после в смях изригвахме.

С шейните по пързалките из преспите високи,

със гумени ботуши, с кожусите широки,

с бузите червени, с грейнали усмивки

зимната ваканция беше най-велика!

После пубертета животът ни поднесе,

с мнение за всичко, с нови интереси,

станахме големи, можехме без мама,

вечерта до късно може да ни няма.

Мина 20така, студентството приключи,

започна май живота да живеем да ни учи.

Бяхме пълнолетни, имахме правата

сами да се оправяме и да градим хавата.

Разбрахме що е нужда, да нямаш, да не можеш,

разбрах кои са чужди, кои до себе си да сложиш.

Останахме колцина, животът ни изпита,

излишните от нас безжалостно изрита.

Поднесе ни неволи, копнежи и раздели,

вълнения и болка, направи ни по-смели.

Направи ни по-мъдри, по-силни и разумни,

посочи ни пътеката, посоката бездумна.

Превърна ни във хора, посмели да мечтаят,

които искат малко да спрат, да поиграят.

Мога да разкажа безброй бели и случки,

ще ти разкажа, да, и теб ще те науча.

Преди да стана мама аз също бях хлапе,

и двете в мен живеят – и мама, и дете.

Хайде, сладурано, дай топката насам.

Да ме е срам ли? И от какво да ме е срам?!