И пак
И пак след залеза очаквам изгрева жадуван.
Не вярвах аз в лъжите, а истините не открих.
От сърцето ми самотно мечтите отлетяха,
но пак вървя със сълзи на очите
и вярвам аз докрай в мечтите.
А ако някога откажем се от тях,
безмилостно съдбата отмъщава.
А той, животът, продължава...
И пак обичам, без обич да очаквам...
И пак мечтая с болка на сърцето...
И пак очаквам съдбата благосклонна -
да ми разкрие нови хоризонти,
да ме окриля по пътя на мечтите,
да съхрани надеждата и вярата,
че няма никога да се откажа.
Макар че трудно се върви напред
с очи от сълзи замъглени,
с крака до болка уморени,
с душа и сърце наскърбени...
Аз пак вървя, вървя
с желание мечтите си да съхраня.
© Тери All rights reserved.
