И пак до болка обсебени
Обичта се предава
чрез пръстите ми
по кожата ти...
леко потръпване - усетил си...
прекалих.
И все пак...
искаш ли още?
Само за теб е. Аз съм донор,
а единствен ти ме разпознаваш,
а привличаш ли ме- и още как!
...едва ли не пред бездна изправени,
целуваш страстно, ръце впити в кожата.
Освободил се от хватката ми, буташ ме;
усмивка на лицето ми, очаквала бях постъпката.
И ще го повторя,
а потретя- хайде!
Наранявай ме, не ме обичай... Напук
ще изписвам всяка сутрин името ти
на челото си, още повече - ще го гравирам
върху камерите и предсърдията на сърцето си.
© Слънчоглед All rights reserved.
