Искам устните ти да целувам,
На усмивката ти да се любувам,
Да те виждам всекидневно, ежечасно
И да те обичам много, много страстно.

Но ти си толкова далече,
Дали ще мога да те видя вече?
Разбираш ли какво аз пак изпитвам
И как да живея без теб да свиквам.

Ще спра да търся близостта ти,
Ще кажа на сърцето да мълчи,
Ще гледам снимката ти безучастно
И ще търся някой да те замени!

Дали ще мога да забравя,
Дали ще мога да се спра?
Ще трябва, няма да оставя
Живота ми да стане нетърпим.

Дойде в живота ми случайно
Като полъх през ключалката едва-едва,
Но в ураган превърна се ти тайно
И с бурята сърцето ми ти завладя.

Загубих сън, спокойствие и вяра,
Че някога ще мога да си избера
Кого да искам, кого да желая,
Кого да виждам през нощта.

Дали разбираш ти какво ми е?
Дали разбираш ти каква съм?
Не искам повече да страдам,
Опитвам се и трябва да забравя...