Ще събирам роса от тревата,
да измия душата до бяло,
да отмия тъгата от спомени
и да видя сърцето ти цяло.
Ще събирам лъчи от звездите,
да прогоня в съня ти кошмара,
да събуждам денят ти със изгреви,
да възкръснеш за ново начало.
Ще събирам цветя от полето,
за постеля на твоето тяло,
ще се слея с красивите залези,
ще те стопля с любов-одеало.
И после ще си тръгна....
© Неземна All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
