И си играе с мен на незабравеница...
Дали сънувах бурята? Дали сънувах
как падаха откършените клони?
И как в небето ни раздялата бушуваше...
Сънувах ли? Че утрото не помни...
Защото слънцето по мократа възглавница
разхожда подранилите си зайчета.
И си играе с мен на незабравеница.
Ако спечеля - всичко ще забравя...
Ако изгубя - ще си спомням всичко...
(а бурята ще помни само тебе)
И образът ти ще лежи в очите ú
все по-неясен и все по-далечен...
Строшените парченца ще ми липсват,
докато махам трънчетата спомени...
Докато не поникнат чужди истини
след бурята в полето на прогонените
минути неразбрани, поизбързали
да хвърлят ласото на любопитството
към други брегове с красиви бързеи
и непознати благосклонни тишини...
Дали сънувах бурята? Дали сънувах
как чуждите светкавици разрязваха
небето ни на две отделни утрини...
За мене лявата, а пък за тебе дясната...
© Дочка Василева All rights reserved.
