И след години, когато някога се прибереш
И след години, когато някога се прибереш
оттам, отдето тъй набързо си излязъл,
от селото, когато с радост ти си тръгнал за града,
от минало в бъдещето - с оптимизъм влязъл.
И тъй, прибираш се премного уморен,
със рутина, която през годините си ти натрупал,
но вече не е същото, тъй както е било,
от теб отишло си е нещо безвъзвратно.
А уж, останало е всичко както и преди,
и в стаята след теб не бутнал никой,
отваряш я и гледаш празните стени;
отвсякъде стоварва ти се някогашен спомен.
Цигара палиш върху бюрото поседнал ти за миг,
от спомените малко да починеш,
но там, от дъното, те гледа някакъв портрет;
напомня ти раздялата с жена ти.
Навън излизаш и по улиците пусти се разхождаш,
но спомените пак те следват
ех, що пък - казваш - нека да вървят,
донякъде за тях съм аз пристигнал.
И връщаш се, обръщаш пак обратно към дома
и виждаш, че годините изминали са вече
и казваш си - изпуснах толкова неща,
ах, колко остарял съм вече.
Сега какво остава ми, смъртта?
Защото от живота даденото взел съм...
Дали пък съм изпуснал толкова неща?
Цигара паля. Времето запълвам.
© Валесион Валесион All rights reserved.
