И след години, когато някога се прибереш

оттам, отдето тъй набързо си излязъл,

от селото, когато с радост ти си тръгнал за града,

от минало в бъдещето - с оптимизъм влязъл.

И тъй, прибираш се премного уморен,

със рутина, която през годините си ти натрупал,

но вече не е същото, тъй както е било,

от теб отишло си е нещо безвъзвратно.

А уж, останало е всичко както и преди,

и в стаята след теб не бутнал никой,

отваряш я и гледаш празните стени;

отвсякъде стоварва ти се някогашен спомен.

Цигара палиш върху бюрото поседнал ти за миг,

от спомените малко да починеш,

но там, от дъното, те гледа някакъв портрет;

напомня ти раздялата с жена ти.

Навън излизаш и по улиците пусти се разхождаш,

но спомените пак те следват

ех, що пък - казваш - нека да вървят,

донякъде за тях съм аз пристигнал.

И връщаш се, обръщаш пак обратно към дома

и виждаш, че годините изминали са вече

и казваш си - изпуснах толкова неща,

ах, колко остарял съм вече.

Сега какво остава ми, смъртта?

Защото от живота даденото взел съм...

Дали пък съм изпуснал толкова неща?

Цигара паля. Времето запълвам.