И след години, когато някога се прибереш
И след години, когато някога се прибереш
оттам, отдето тъй набързо си излязъл,
от селото, когато с радост ти си тръгнал за града,
от минало в бъдещето - с оптимизъм влязъл.
И тъй, прибираш се премного уморен,
със рутина, която през годините си ти натрупал,
но вече не е същото, тъй както е било,
от теб отишло си е нещо безвъзвратно.
А уж, останало е всичко както и преди,
и в стаята след теб не бутнал никой,
отваряш я и гледаш празните стени;
отвсякъде стоварва ти се някогашен спомен.
Цигара палиш върху бюрото поседнал ти за миг,
от спомените малко да починеш,
но там, от дъното, те гледа някакъв портрет;
напомня ти раздялата с жена ти.
Навън излизаш и по улиците пусти се разхождаш,
но спомените пак те следват
ех, що пък - казваш - нека да вървят,
донякъде за тях съм аз пристигнал.
И връщаш се, обръщаш пак обратно към дома
и виждаш, че годините изминали са вече
и казваш си - изпуснах толкова неща,
ах, колко остарял съм вече.
Сега какво остава ми, смъртта?
Защото от живота даденото взел съм...
Дали пък съм изпуснал толкова неща?
Цигара паля. Времето запълвам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валесион Валесион Все права защищены
