И... стъпките белязах
И... стъпките белязах -
от тръните в нозете си.
Вървях през драките,
не беше светло!
Не, не гонех върховете,
а мечтите...
Уви, раняваха ги изстрели,
от свои и от чужди -
недовиждащи,
че нося светлина в сърцето си...
Не искаха да видят светлината,
да вкусят плод от сладост натежал,
извиращ от дълбокото в душата.
Не искаха доброто да усетят.
Не знаеха, доброто беше цяр
за болните души и световете им.
Не искаха да знаят и убиха
надеждите за бъдното добро.
Зъл вятър помете ги и станаха на прах!
От тръните в душата си
стъпките белязах.
Неусетно със мечтите остарях!
© Стойна Стоянова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Харесах.Много добре
-
Какво става с теб, момиче, защо не пишеш вече? Можеш го!
-
Поздрави, Стойне!
-
Много ми хареса!!!
Поздрави! -
Да, така е, остаряваме тичайки след мечтите си, но й помъдряваме.
Мила Стойне, четох те няколко пъти...Днес те прегръщам и замълчавам заедно с теб... Дано прегръдката ми отнеме поне малко от болката и ти помогне отново да намериш "надеждите за бъдното добро".Те са живи и все още са тук, повярвай!
С обич! -
Аз я виждам,Стойна,светлината в сърцето ти.И за това съм тук!!!За много години и все хубави да са!!!!
-
Щастлива и светла Нова Година, мила Стойничка!
сърдечно те прегръщам...с обич. -
Така те разбирам!
-
болка, но и много мъдрост и поетична красота
си втъкала в стиха си, Стойничка...великолепен стих.
сърдечно те, прегръщам. -
Хубав стих!
-
Зарадвах се на новия ти стих, Стойне! Нищо , че в него има много болка. Болката също е един от начините за опознаването на света - по-трудният, но по- истинският. Поздравления!
-
така е - неусетно
Поздрав! -
Много силен и докостващ стих!
Поздравления! -
Страхотен стих мила. Радост е да те четем!
-
Много силен стих...!!!
"От тръните в душата си
стъпките белязах.
Неусетно със мечтите остарях!"
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
