И... стъпките белязах
И... стъпките белязах -
от тръните в нозете си.
Вървях през драките,
не беше светло!
Не, не гонех върховете,
а мечтите...
Уви, раняваха ги изстрели,
от свои и от чужди -
недовиждащи,
че нося светлина в сърцето си...
Не искаха да видят светлината,
да вкусят плод от сладост натежал,
извиращ от дълбокото в душата.
Не искаха доброто да усетят.
Не знаеха, доброто беше цяр
за болните души и световете им.
Не искаха да знаят и убиха
надеждите за бъдното добро.
Зъл вятър помете ги и станаха на прах!
От тръните в душата си
стъпките белязах.
Неусетно със мечтите остарях!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Стоянова Всички права запазени
