И, те така
Добре съм, но ще се оправя!
И в моя двор ще пекне слънце.
Господ бави, ала не забравя
и на всеки всичко ще си върне!
Аз пред съвестта съм чиста,
да му мислят другите, "добрите".
От съдбата и да бягаш с 300,
уви, тя пак ще те настигне.
То и добротата не е цвете.
Сега в стената блъскам си главата.
Но, животът става все по-лесен,
особено, ако ти хлопа дъската!
Другите да се спасяват, както могат.
Падам, ставам, без умора.
Крайно време е бедите да си ходят!
Та, нали и аз съм хора!
© Бисерка Тодорова All rights reserved.
