Apr 2, 2009, 1:27 PM

И търся в лудост... себе си

  Poetry
727 0 8

 

 

Пияна съм.
От залези червени.
Които 
все 
кървят 
от неизбежност.
Пияни птици хоризонти режат.
По линии на времето.

И луда съм.
От глухи изгреви.
Които 
все 
кънтят 
до неотричане.
Гнезда сред луди птици свивам.
След всеки път отлитащи.

Любов не съм.
От бели облаци.
Изтичам 
с 
дъждовете 
в необичане.
Пияна и безкрила птица съм.
Която търси в лудост себе си.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ол All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...