Идилията на стомашните меченца
Откажи се, чудовище такова!
Няма да ме примамиш обратно,
да ме завлечеш...
Няма огън, студ или отрова,
ни любов невероятна,
за която да умреш!
Не ме докосвай, иди си, заминавай!
Оттук си тръгни за у вас,
откъдето си дошла.
Изнасилвай, лъжи, изневерявай,
ползвай ярост и страст
в тази тъмна душа.
Да, ако говорим за комфорт,
той е някаква илюзия,
метафора, натюрморт,
за нещо странно прелюдия,
някакъв чуден фасон,
неочакван от двама във връзка...
И причини милиони
сапуненият мехур да се пръсне...
А ако говорим за хармония,
хм, нека помисля на глас -
тя ли тормози домофоните,
тука долу - входа под нас?
Или параноя от неясното бъдеще -
малко ми се струва вероятно,
защото ако любовта ни можеше,
щеше да ни разделя многократно.
Затова и те гоня, махни се оттука!
Няма да ме примамиш обратно в затвора,
в тази нова Бастилия.
Грозно изкуство или красива наука,
бе тя - а за нас, нормалните хора -
една лъжлива идилия...
© Христо Андонов All rights reserved.
