Идвам
Между мен и живота е мокро стъкло.
Той реве, аз се крия на сухо.
Но кажете ми моля, кажете защо,
съм се взрял в мокротата от тука?
По пътеки различни, аз пеш ще вървя,
от звезди ще си правя букети.
В житейска прегръдка ще изгоря
за да може след мен да е светло.
Как го искам, този неспирен живот!
Ще се мокря до кости щом трябва,
но стъклото дели ни и ми дава урок,
че с желания само, не става.
"Покажи, че го искаш. Дай някакъв знак,
усети, пребори ветровете..."
Изпоти се стъклото от мислите, чак
прекопира очите и двете.
Погледнах се сам и грабнах чука.
Животе почакай ме, ида!
Между нас вече няма да има стъкла,
в които греха си да видя.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
