Sep 26, 2006, 11:56 PM

Игра ли е това ? 

  Poetry
635 0 17

Потърси ме, в деня обикновен,

почука, аз отворих, казах: ”Влез”.

Ти се оказа мълчалив, потаен,

усещам в теб загадъчен финес.

Дали обаче това не е игра?…

Изпитваш ли ме? Не, недей!

Мълчиш, не мога да те разбера.

Знай, моята душа не е бордей…

не може да идваш и да тръгваш,

когато си решиш да бъдеш тук,

а после изведнъж - изчезваш,

без дума да отрониш - нито звук.

Решиш ли да влизаш, остани

ела, седни, почувствай се добре.

Нещо мъчи те? Тогава сподели,  

не  позволявай в теб да набере.

Но, ако с мен играеш си игра

за миг не спирай, бързо отмини.

Пази се, аз съм огнена жена, горя:

зеления ми поглед ще те промени.

Не се преструвам, това не умея,

не искай да съм друга, даже на игра.

И запомни, живея само щом се смея -

усмивката ми ако вземеш, ще „умра”.

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??