Игра ли е това ?
Потърси ме, в деня обикновен,
почука, аз отворих, казах: ”Влез”.
Ти се оказа мълчалив, потаен,
усещам в теб загадъчен финес.
Дали обаче това не е игра?…
Изпитваш ли ме? Не, недей!
Мълчиш, не мога да те разбера.
Знай, моята душа не е бордей…
не може да идваш и да тръгваш,
когато си решиш да бъдеш тук,
а после изведнъж - изчезваш,
без дума да отрониш - нито звук.
Решиш ли да влизаш, остани
ела, седни, почувствай се добре.
Нещо мъчи те? Тогава сподели,
не позволявай в теб да набере.
Но, ако с мен играеш си игра
за миг не спирай, бързо отмини.
Пази се, аз съм огнена жена, горя:
зеления ми поглед ще те промени.
Не се преструвам, това не умея,
не искай да съм друга, даже на игра.
И запомни, живея само щом се смея -
усмивката ми ако вземеш, ще „умра”.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
