И сме близо, и малко по-далеч…
... и после близо пак.
Изкушени от далечни светове,
разтягаме тази връзка между нас.
Аз се затичвам към единия край на кълбото,
после ти към другия…
И след това със страшна сила сме притеглени
един към друг.
Два бумеранга, свързани с невидимо въже,
се завръщат и стават пак едно.
Накъдето да разпъваме нишката,
този ластик няма да се скъса…
Всяка посока е просто път назад.
Всяка отдалеченост показва само
силата на сблъсъка
между две частици…