Александър7 (Мариян)

Аз не съм поет 🇧🇬

Аз не съм поет
и не ще мога
красиво да те слъжа.
Месецът си взе
и двата рога. ...

Александър7

Poetry » Love

2021-10-09T17:14:23+03:00 807 2

Жичка 🇧🇬

Александър7

Photography » Objects, Macro

2017-11-06T11:42:47+02:00 2.1K 2 2

До покрив да се сбъдне 🇧🇬

Стени недостроени,
а вградени сенки.
Дом за теб и мене
не беше таз любов.
Излиняла нежност, ...

Александър7

Poetry » Love

2017-02-23T00:04:21+02:00 728 1

Писмото ти в градината зарових 🇧🇬

Писмото ти в градината зарових,
че от него вкъщи не можех да се скрия.
Думите ти пуснаха си корени,
за да не останат само на хартията.
Със силата, с която ме разплакаха ...

Александър7

Poetry

2016-10-03T17:25:53+03:00 1.6K 1 3

Ева до безкрая 🇧🇬

Кажи ми, ако знаеш!
Кажи ми, за да знам,
че когато те желая,
съм повече в капан
и по-малко в Рая ...

Александър7

Poetry

2015-09-25T07:55:20+03:00 871

Metro 🇧🇬

В първия момент усещаш силно въздушно течение. Косата ти започва да бяга във всички посоки. Докато подвижните стълби бавно те свалят в подземието, по неподвижните до теб прехвърча река с двупосочно течение. Продължаваш бавно да слизаш към долната земя. Някой те намушква с рамо, за да те пререди. Не ...

Александър7

Essays » Social

2014-07-20T21:04:24+03:00 1.8K

Рестарт 🇧🇬

Вече на устните
едва задържат се думите -
сякаш са лодка отвързана.
Нека ги пуснеме!
Да разбинтоваме мумиите ...

Александър7

Poetry

2013-08-14T19:01:57+03:00 991 2

Някакъв дъжд... и след него 🇧🇬

някакъв дъжд...
… някакви стъпки
събира се вода
земята преглъща
някакъв дъжд орехов забравен ...

Александър7

Poetry

2013-04-06T12:26:23+03:00 882 1 3

(С)мисъл 🇧🇬

Как до утрешния ден да изминеш разстоянието,
като каменният мост на смисъла пропада?
Как пред себе си да спазиш обещанието
за смисленост? С мисъл само пак си гладен.
С мисъл смисъл мога ли на себе си да вдъхна? ...

Александър7

Poetry

2013-02-02T10:53:59+02:00 877 2

Има нещо в този залез 🇧🇬

Има нещо в този залез -
докрай не е открит.
Вярвам, малки тайни пази
в кутийки от кибрит.
Оранжево-розови ...

Александър7

Poetry

2013-01-17T00:42:52+02:00 855 1

Любимата ми рокля 🇧🇬

Облякла си любимата ми рокля -
аквамаринена, копринена.
Синееш цялата искрящо
и си толкова… сапфирена.

Александър7

Poetry

2013-01-15T17:56:08+02:00 841 3

Посред нощ отивам на поляната 🇧🇬

Посред нощ отивам на поляната.
В левия ми джоб -
циферблат от часовника на дядо.
В десния – време.
Тревата, сресана се кипри за щурците, ...

Александър7

Poetry

2013-01-03T22:13:40+02:00 897 6

Селски мемоари 🇧🇬

Много се радвам, че докато растях, често съм ходил на двете си села и въобще за това, че имам село. Мисля си, че ако нямах, щях да пропусна много.
Обичам да си припомням горещите дни на село. Не зная защо. Някак свързвам селото с картината на обедно горещо слънце.
За едното си село си спомням дни, в ...

Александър7

Prose

2012-11-25T00:33:39+02:00 1.1K 2

Игра на ластик 🇧🇬

И сме близо, и малко по-далеч…
... и после близо пак.
Изкушени от далечни светове,
разтягаме тази връзка между нас.
Аз се затичвам към единия край на кълбото, ...

Александър7

Poetry

2012-09-16T20:08:33+03:00 1.5K 1

Обичам те понякога 🇧🇬

Обичам те понякога.
Друг път обичам те и повече.
Обичам те всякога и всякаква.
Обичам те! Обичам те!
Обичам те, по дяволите! ...

Александър7

Poetry

2012-09-04T15:43:10+03:00 1.9K 4

Бяла стая 🇧🇬

Светлина. Всичко около нея светеше в бяло. Стените и таванът на просторния апартамент бяха бели, подът – също. Беше постлан тънък пухкав бял килим. Канапетата бяха от бяла кожа, а останалите мебели от бяло дърво. Масата беше висока, с изящни детайли – бяла. Завесите изглеждаха толкова леки – снежноб ...

Александър7

Prose » Short stories

2012-08-10T18:07:14+03:00 1.2K 4

* Искам да бъда намерен 🇧🇬

Искам да бъда изгубен.
Искам да бъда намерен.
После цялата лудост
някого друг да обсеби.
Искам да бъда охулен, ...

Александър7

Poetry

2012-07-28T10:58:38+03:00 898 3

На ръба 🇧🇬

- Скачам!
- Хайде, давай! Чакам.
- Сериозно говоря. Решил съм го!
- Да… А аз съм Свети Петър.
- Ще скоча като нищо, чуваш ли ме! ...

Александър7

Prose

2012-05-13T21:16:27+03:00 1.2K 7

Кучето Джаф и заекът Байо 🇧🇬

“”
- Уаф! Уаф! – обади се кучето.
- Пу! – заекът, треперещ, си плю в пазвата. – Триста зелки! Не ме плаши така, Джаф!
- Спокойно, зайо Байо. Само тренирам рефлексите ти.
* * * ...

Александър7

Prose

2012-05-06T23:27:40+03:00 1.9K 1

Гледам как заплита баба 🇧🇬

Гледам как заплита баба
песен в свойта прежда.
Също както меси хляба,
думички нарежда.
Шарени конци избира ...

Александър7

Poetry

2012-04-23T09:59:53+03:00 1.3K 5

Димна завеса 🇧🇬

Димна завеса
Той бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади сребриста табакера. Отвори я и с умел жест си взе ръчно свита цигара и я прегърна с устни. Придърпа ръждивия свещник на масата пред себе си и запали цигарата. Дръпна от нея страстно и дълбоко със затворени очи. На отсрещния край на мас ...

Александър7

Prose » Short stories

2012-04-04T14:01:31+03:00 1.6K 4

Палечка 🇧🇬

Иска ми се в шепа да те сложа
и тъй винаги да си при мене,
като вълшебна фигурка от восък -
истинска и толкова неземна.
В мисъл да те скрия, ако можех, ...

Александър7

Poetry

2012-02-28T14:22:12+02:00 1.4K 4

Разпробита 🇧🇬

Ако търсиш рани по мене -
близала съм ги котешки
и съм ги скрила.
Което искаш от мен да вземеш,
съм раздала на просяци ...

Александър7

Poetry

2012-02-22T10:30:02+02:00 1K 5

Колко много слънца 🇧🇬

Колко много слънца, а още е тъмно.
Колко много сърца, а още самотно.
Има толкова думи, а още е тихо.
Открито е всичко, а всичко е скрито.
Трябва ни звездица, но във сърцето. ...

Александър7

Poetry

2012-02-10T13:39:12+02:00 903 1

Тези дрехи днес ги мразя 🇧🇬

Тези дрехи днес ги мразя,
те са толкова ненужни.
Същите са като вчера
и каквито ще са утре.
Като чуждите са също, ...

Александър7

Poetry

2012-01-28T12:28:30+02:00 931 1

Гледам хубав филм и си мисля 🇧🇬

Гледам хубав филм за отминало време и си мисля: животът не е нещо извън нас. Изглежда много явен извод, нали? Дори какъв извод?! Въпреки че несъмнено сме наясно с това, често имаме усещането и правим нестихващи опити да се убедим, че не е точно така. Признайте, не сте ли си помисляли, че животът ви ...

Александър7

Essays

2012-01-26T10:31:05+02:00 1.4K 1

Вечното изкуство 🇧🇬

Четки от багрило
по платно се спускат -
сълзите си изкусно
художникът прикрил е.
В капки от мастило ...

Александър7

Poetry

2012-01-22T22:14:49+02:00 928 2

Най-тъжната дума на света 🇧🇬

Най-тъжната дума на света
„- Пак ли плачеш, мамо? – загрижено по детски попита босото момиче. Защо?
- Заради една дума, миличка. Тя е… Това е най-тъжната дума. - сподави тя.”
„17 Ноември. Четвърти ден без теб. Този ден прилича на вчерашния. Той на миналия, а миналият на предния. Но никой от тях не п ...

Александър7

Prose

2012-01-04T13:53:10+02:00 1.4K 4

Българка 🇧🇬

Ръцете ти – загрубели
от тежки менци и от жътва.
Ръцете ти – отмалели
да палят свещи и се кръстят.
Ръцете ти знаят сърпа, ...

Александър7

Poetry

2011-12-30T19:36:47+02:00 916 1

Тайните градини 🇧🇬

Портите им все отключени стоят,
ала през тях и слънце не минава.
Може би не знае то за този кът,
потънал в мъх от лепкава забрава.
В него самотата мъчно се протяга. ...

Александър7

Poetry

2011-12-21T08:57:22+02:00 972 2

От любов не се умира 🇧🇬

Не се погубвай неумело,
ако решил си го веднъж.
Ако искаш да си мъж,
не стреляй в свойто чело.
Туй за храброст се не смята ...

Александър7

Poetry » Philosophical

2011-04-03T22:28:27+03:00 1.4K 5

Сладко 🇧🇬

СЛАДКО
Нека заключим го
в килера на тъмно -
времето кратко,
дето вечно тича. ...

Александър7

Poetry

2010-06-01T12:12:38+03:00 1.4K 3

Песента на лалетата 🇧🇬

Песента на лалетата
Ще чуем как лалетата говорят,
може би понявга да попеят,
когато аз съм тъжен, тъмен корен,
когато ти си златен прах развеян. ...

Александър7

Poetry

2010-04-23T23:26:41+03:00 1.1K 2

Жадуване 🇧🇬

Един звук, забулен
във мъгла от шепот...
Един стих изгубен,
неизречен...
Жажда силна, ...

Александър7

Poetry

2009-12-02T22:23:19+02:00 991

Полуистория 🇧🇬

Полуистория
Полумрак от цветове.
Танцувам в полукръг.
Полупразни редове.
От полупаднали звезди ...

Александър7

Poetry

2009-10-31T01:24:58+02:00 1.1K 3

Той пъпли... 🇧🇬

Той пъпли по грапавия път нагоре.
Намира начини, ако ли не - причини.
Отърква се о хлъзгавите подобия на хора
и не спира се земята ни да пори.
Тя - проядена като сиромашко сито ...

Александър7

Poetry

2009-10-29T00:38:15+02:00 918 1

Майсторът 🇧🇬

Майсторът
Що ли той ме нарисува,
майко, с тез' бои?
Криле на пеперуда
ми измайстори. ...

Александър7

Poetry

2009-07-14T20:42:30+03:00 1.1K 3

Всяко зло за добро 🇧🇬

Всяко зло за добро
Клепките му залягат пак
като в миг пред удар най-жесток.
В очите му спотаен е страх,
че се оглежда в поглед грозноок. ...

Александър7

Poetry

2009-07-05T17:42:17+03:00 1K 1

Слънцето се самопогребва 🇧🇬

Слънцето се самопогребва.
Ослепяват слънчогледите.
В дъното на прозорците
е много черно.
Ако сълзите избуят, ...

Александър7

Poetry

2009-06-12T01:10:07+03:00 938 8

Вечното изкуство 🇧🇬

Четки от багрило
по платно се спускат -
сълзите си изкусно
художникът прикрил е.
В капки от мастило ...

Александър7

Poetry

2009-04-07T21:04:20+03:00 925 2