Игра на покер
Животът, казват, бил игра на покер.
Душите си залагали дори.
Богат си тръгваш, или ставаш просяк,
Играта не прощавала - уви.
(Душите си залагали слепците
и чакали късмета си голям.
По навик ли, от страх ли - вечно свити,
а може би изпитвали са срам.)
Веднъж... един слепец така заложил
и картите раздал.
За първи път залагал той - на покер
и както става - всичко проиграл.
Надигнал се, извадил револвера.
На клепките му блеснали сълзи.
Дори последно сбогом не изрекъл...
и никой не го спрял за миг дори.
Заминал, казват, бил в Небитието,
там даже Дяволът му се присмял.
Дарил го със очи, но... взел сърцето,
а след това - превърнал го във кал.
© Калин All rights reserved.
