Sep 24, 2006, 8:15 AM

ikarus

  Poetry
807 0 2
Паля нова цигара
малък огън в
голяма гара.
Чакам железният
звяр да дойде
а бави се той
вече 25 минути
Сърдити ниски
трътлести човечета
със сини, леки, проветриви,
найлонови, елечета
се блъскат,скачат,грачят
за своят си ред.
Контрола слагат
най-отпред
бакшиши скрити
взимат те наред.
Хората смачкани
Като в рибна консерва
се борят за живот,
и глътка въздух,
докато червеният
железен,звяр ръмжи и
с ръждясал вентилатор
стърже той навред.
На бензин миризмата
нося дни подред
от возенето си в черевния
самолет.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тарададам All rights reserved.

Comments

Comments

  • котнролата е кулутв персонаж
  • Много,много ми харесва.И мога да кажа защо-просто перфектно си описал ситуацията,онова безкрайно пътуване в този "червен звяр"!Много е неприятно наистина.И особено ми харесва описанието на контрола!Браааво!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...