Dec 13, 2011, 1:21 PM

Илюзии 

  Poetry » Other
841 0 8

 
Реанимираме илюзията на живота
със страхове, романтика и алкохол.
Пренебрегваме се (твърде) отговорно.
На собствениците си - даваме контрол.
 
Втълпяват ни, че много сме щастливи.
Празнуваме измислени неща.
Забравяме кога били сме живи
и срам ни е, че имаме Душа -
 
кървяща, изнасилена и долна,
и не веднъж изправяна пред съд.
И не веднъж призната за виновна.
Избягала, за да намери път.
 
За да потърси сродната на нея,
да я докосне и за миг да полети  -
човешки - простичко, приятелски - наивно.
И да не става дума за пари.
 
И никой в грошове да не пресмята
безценно споделената искра.
И по-зелена да заспи земята,
завита под туптяща синева.
 
Но палим свещи, мостове, цигари.
От пушека да не мирише на Душа.
Във огъня на Пъкъла изгаряме -
да заличим издайната следа.
 
Оправдани пред съда на Суетата.
Доживотни пред съда на Любовта.
Ще те чакам пред затвора. В теб ще вярвам
до финалния завършек на света.

© Димитрия Чакова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Мерси, весело посрещане и на Вас!
  • Димитрия,хареса ми как пишеш!!!
    Поздрави!!!
    Весело посрещане на Нова година!!!
  • До финалния завършек на света.Много хубаво! Весела Коледа !
  • Благодаря, всъщност го редактирам в момента, има нещо недоизказано...
  • Благодаря Ви, прекрасни момичета!
  • "Оправдани пред съда на Суетата.
    Доживотни пред съда на Любовта.
    Ще те чакам пред затвора. В теб ще вярвам
    до финалния завършек на света."

    Силен и прекрасен стих!Харесах!Поздрав!

  • Силно! Поздрав!
  • "Оправдани пред съда на Суетата.
    Доживотни пред съда на Любовта."
    Илюзии и истини!!!
    Болящи криви...
Random works
: ??:??