Илюзия
Реален живот
нереални мечти.
Дори не те питат
дали ти се спи.
Кому е притрябвал
будният свят -
безнадеждна печал
пълни сивия град.
За сърцето сиротно
живота тече.
Изпълни го виновно
със цветове.
Дори и изкуствени
светло сияят.
Макар неестествени
ярко блестят.
Не е ли хубаво
пролетно слънце,
макар нереално,
върху теб да пече?
Не е ли приятно
тиха усмивка
на лицето умислено
да блести с лекота?
Безобидни илюзии
обгръщат ума
неуморно предпазващи
разнолика душа.
Реален живот,
нереални мечти.
Защо ми е свят,
предизвикващ сълзи?!
© Мария Бум- бум All rights reserved.
