Oct 10, 2008, 1:00 PM

"Илюзия за щастие"

  Poetry
838 0 1
Искам да разкрия душата си,
да я пречистя, да я оголя,
да я пусна да диша свободно,
да почувства мир и спокойствие,
да вкуси от любовта
и онова удоволствие - теб и плътта ти.
Може би звучи грубо,
даже не толкова етично и морално,
но аз буквално те желая,
копнея за ръцете твои,
за устните ти нежни,
за дъха ти тъй вълнуващ.
Искам всичко твое - искам го,
дай ми го да го сграбча, да го прегърна,
ще го окова с желязо, в окови,
ще е в плен на моята любов,
мой ще бъдеш и тогава
всичко ще "блести" в мен,
всичко, но не е реално,
Боже - сън било е, а сега е ден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво е да сънуваме мечтите си и любовните копнежи..Тъжно е, ако не се превърнат в реалност..Харесах много!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...