Защо не мога в душата си да ровя,
да извадя всичко, което искам, и да го заровя.
Защо не мога сърцето си да изтръгна,
да го хвърля в морето и без него да си тръгна.
Как спомени от главата да изтрия,
да ги скрия някъде и никога отново да не ги открия.
Защо огън в кръвта ми се разгаря и бавно ме изпепелява.
Kак да изгася пожара, без да се опаря.
Има ли начин от отворена рана да се избавя,
не мисля, няма лекарство, което мога да си набавя.
Не може ли просто бързо да приключи
болката, която всеки ден ме мъчи.
Две врати с различни посоки,
и от двете се чуват разлчни ноти.
Как да се очаква happy end,
след като винаги има наранен.
© Борислав Попов All rights reserved.